ТРЕВАТА НЕ УМИРА

„Колко си приличат жената и тревата! – мисля си, изтегната върху съвършения райграс в парка. – Едно стръкче самичко пробива асфалт и пропуква бетон… или отива на гурбет и с години издържа цялото си семейство!…“
„Знаеш ли, бабо, защо тревата не умира? – пита ме Стефчо в един от следващите дни, след като с Яни здравата се натъркаляха в подстриганите ливади на Lago. – Защото вътре в нея има едно същество, което я изправя винаги, когато някой я е настъпвал и мачкал…“
„Ама че дете!…“ – възкликвам наум. И не смея да го питам откъде знае – да не би да се досети, че и в мен има едно такова същество. И да познае, че съм трева!…

Жанр: проза

Второ издание

Автор: Цветанка Убинова

стр. 200

Година на издаване: 2022

ISBN: 978-954-684-522-1